На територията на североизточна България са разположени две от известните области – Варна и Добрич. Именно на добричка територия в община Генерал Тошево се намира село Дъбовик, което е известно в миналото с името Харманлък. Турският корен в думата е неизбежен предвид дългия период на османско владичество, което страната прекарва. Преводът означава място, където се сее или вършее жито. Също така преводът може да бъде и хамбар за жито, но смисълът е този. Североизточно от областния град Добрич, това населено място отстои на само осемнадесет км дистанция. Общата площ на землището възлиза приблизително на двадесет хиляди декара. Като цяло броят на местните жители е малък през последните години. Според едно от последно извършените преброявания, живеещите тук са сто и осемдесет. 99 процента от хората са българи и изповядват източноправославната религия. Останалият един процент са от така наречените копонари, като измежду хората се срещат семейства от Англия, Русия и Швейцария.
Преди близо 275 години се появяват първите официални сведения за село Дъбовик. Те са от османски регистри, но интересна е историята на първия заселник по тези места. По-точно мъжът е един от първите, решили да заживеят тук за постоянно. Неговото име е Петър Габе и той е баща на голямата българска поетеса Дора Габе. Лука Ангелов също идва горе-долу по същото време като Петър – това се случва в първите години след освобождението на страната. От град Николаев в Одеска област идват няколко български семейства, както и двата рода Мавродиеви и Бакларови. Тук се ражда през 1888-ма година дъщерята на Петър, която впоследствие става поетеса на високо ниво. 40-те години на двадесетото столетие са неизменно свързани с румънската окупация, наложена на страната. През 1941-ва в резултат на подписаната спогодба от Крайов тук идват семейства от село Горна Чамурла. Някъде по това време се назначава и първият кмет на селото, чието име е Григор Бакларов от вече споменатия род. На него се пада задачата да посрещне и настани румънските селяни. Около това населено място открай време вирее голяма дъбова гора, която става причина година след идването на заселниците то да се прекръсти с и до днес запазеното име.
Едва малка част от дъбовете обаче остават, след като през 1950-та се стига до масово изсичане на гората. През 1982-ра Дъбовик получава особен статут заради големите дървета, обявени официално за вековни. През същата 1940-та година от подписването на спогодбата местното българско население със свои сили и средства си основава читалище. Десет години по-късно пак с лични пари успяват да му издигнат нова сграда. За име на читалището е избрано това на несъмнено един от най-добрите поети в страната за всички времена – Христо Ботев. През 2005-та обаче е взето решение то да носи името на поетесата Дора Габе. Пак във връзка с живота и съдбата на поетесата и заселването на нейния баща тук, през 1995-та читалищното настоятелство взима решение за откриване на мемориална експозиция на Габе. Средната стойност на надморската височина е 240 м, а Валентин Димитров от редиците на Българската социалистическа партия изпълнява длъжността кмет на селото.
